Renault Kangoo Z.E.

сп. Камиони, 2013, Бр. 10
06.12.2013

Първи тест на електрически ван в България

Renault Kangoo Z.E.

В края на ноември КАМИОНИ имаше възможност да се включи за 12 часа в работния график на един от 20-те нови електрически вана Renault Kangoo Z.E. на куриерската компания Спиди. Как се държат електромобилите на практика в градски условия при температури в диапазона 5÷15ºС – това се опитахме да разберем, докато обслужвахме разноса на 84 пратки и приемането на още 153 пратки в центъра на София.

В края на ноември КАМИОНИ имаше възможност да се включи за 12 часа в работния график на един от 20-те нови електрически вана Renault Kangoo Z.E. на куриерската компания Спиди. Как се държат електромобилите на практика в градски условия при температури в диапазона 5÷15ºС – това се опитахме да разберем, докато обслужвахме разноса на 84 пратки и приемането на още 153 пратки в центъра на София.

Вече съм написал десетки статии за електрическото Kangoo – няколко, когато то все още беше в процес на разработка, после още няколко при първите тестове през 2011 г., а и досега продължавам да отразявам всяка по-голяма доставка. Защо правя това ли? Ами просто защото вярвам, че електромобилите имат място в ежедневието ни и могат да направят живота ни по-добър.
В същото време няма как да скрия, че имам доста притеснения относно тяхната практическа приложимост в реалния живот поне през първите няколко години от навлизането им на пазара. Когато например тествах Kangoo Z.E. за пръв път преди повече от две години в Португалия (при почти летни температури и добре развита инфраструктура за зареждане на акумулаторите), всичко беше идеално и напълно отговаряше на теоретично зададените характеристики. Когато обаче през миналата зима колегата Йоханес Райчел (също член на журито International Van of the Year) сподели с мен, че е изпробвал екологичния френски ван в северна Германия при -15ºС и е успял да измине едва 16 (!) километра без презареждане, се замислих дълбоко върху използваемостта не на Kangoo Z.E., а въобще на електромобилите.
За никого не е тайна, че капацитетът на който и да било акумулатор пада рязко при понижаване на околната температура, затова изглежда странно, че първата държава, в която електрически модел се превърна в най-продавания автомобил въобще, стана Норвегия (точно там наскоро Tesla счупи всички рекорди по продажби ☺)… Объркахте ли се вече къде точно се крие истината за електромобилите? Разбирам ви напълно, и аз съм раздвоен. Затова просто звъннах в Рено Нисан България и помолих за контакт с куриерската компания Спиди, която се сдоби с 20 чисто нови електрически вана преди броени дни.
Честно казано, не бях особено голям оптимист относно шансовете си да се вредя зад волана на Kangoo Z.E. за един цял работен ден. Повечето автомобилни вносители и техните клиенти биха се притеснили от съвсем реалната възможност репутацията им да бъде застрашена от оповестяването на „вътрешна“ информация за един абсолютно нов (т.е. рисков) продукт като електрическото Renault.
Забелязал съм обаче и друго: фирмите, които са изградили бизнеса си от нулата и имат подплатено с резултати самочувствие, че са се справили по-добре от многобройните комунистически „перачници“ на пари, не се поддават особено на подобни страхове. От тяхна гледна точка рискът е част от ежедневието, а проблемите са затова, за да се решават. Много по-важно за тях е да се търсят начини за подобряване на работата. Един от тези начини е опитът да се добавят електромобили към автопарка.
В крайна сметка от Спиди отговориха положително на предложението ми за тест и доказаха, че „мокър от дъжд не се бои“. Разбрахме се през един от следващите дни да бъда на паркинга им в СОМАТ в 7:30 ч сутринта, за да „изловя“ електромобилите още от момента на разкачването им от зарядните станции...
Оказва се, че в 7:30 повечето от над 100-те автомобила, обслужващи базата на Спиди в квартал Горубляне (освен нея куриерската компания има още две бази в София), вече товарят, а някои от тях дори са на път. Шофьорите на електромобилите са инструктирани да не потеглят преди 7:30 с единствената цел да се осигури снимков материал за нашата статия .
Прави впечатление, че някои от все още зареждащите се електрически ванове са с напълно подсушени челни стъкла, докато други са почти замръзнали. Титулярният шофьор на нашия тестов автомобил – ветеранът Михаил Матев (бивш професионален гребец ), обяснява с усмивка: „Просто някои колеги понякога забравят вечерта да настроят режима Comfort, благодарение на който в 7:30 сутринта автоматично се включва автономния отоплител на кабината“.
Въпросната печка работи с дизелово гориво (за целта е предвиден 10-литров резервоар) и не влияе върху режима на зареждане на акумулаторите. Късметлия съм, че Мишо е от тази категория дългогодишни служители, които имат навика да бъдат педантични към детайлите, улесняващи работното ежедневие.
Откачваме зареждащият кабел на Full Charger и се наместваме на топло в кабината на нашето Kangoo Z.E. Първо се уверяваме, че акумулаторите са заредени на 100% и че прогнозният пробег (на базата на предишните няколко експлоатационни цикъла) е 105 км. Естествено, също както при автомобилите с конвенционални двигатели с вътрешно горене, въпросните 105 км не са гарантирани, а зависят от стила на шофиране, както и от промяната на околната температура през работния ден.
В случай, че кракът на шофьора е по-тежък и заплашва изпълнението на куриерския график, е предвиден един бутон до лоста на ръчната спирачка, с помощта на който може да се включи режима Eco, ограничаващ динамиката на автомобила, но за сметка на това удължаващ пробега му (поне на теория би трябвало да бъде така). Потегляйки от Горубляне към центъра на София, където предстои да се подвизава Kangoo Z.E., с Мишо решаваме да не използваме бутона Eco. Така де – като ще е гарга, нека поне да е рошава .
Тръгваме по южната дъга на околовръстното шосе, откъдето би трябвало да се спуснем по бул. Черни връх до кръстовището с бул. Арсеналски, но вместо това по съвет на Мишо решаваме да избегнем задръстванията и се отклоняваме по една успоредна „индианска пътечка“ (наистина я няма на картата на София), за да стигнем до бул. Арсеналски откъм ул. Богатица. На практика южната дъга е единствената отсечка, на която можем да изпробваме динамиката на Kangoo Z.E. Както съм се убеждавал и преди, тя е великолепна и може да „сложи в джоба си“ поне половината от лъскавите лимузини, чиито нетърпеливи шофьори имат навика да притесняват по-бавните водачи.
Първият ни адрес е на ул. Котел 2, където взимаме паричен превод за 60 лв. Дотам сме изминали точно 16 км, на базата на което бързо правя извода, че ако спазваме границите на района ни, ограничен в триъгълника между хотел Кемпински, Сити центъра и Южния парк, не би трябвало да имаме проблеми с пробега.
Следва обслужване на централата на TBI кредит (само там оставяме 27 пратки), после близкия клон на Пощенска банка, както и няколко частни лица, сред които с изненада регистрирам ученик, очакващ хранителни добавки в някое от междучасията (!). Освен въпросния ученик, още няколко от получателите не могат да бъдат „уцелени“ от раз, което принуждава Мишо да провежда десетки телефонни разговори, чиято единствена цел е всички пратки в крайна сметка да пристигнат на местоназначението.
Например Киро – пазачът на една от кооперациите в района, отсъства по изключение, което спъва разноса на пратка за възрастна дама, заминала междувременно на гости във Виена. „Ало, здравейте! Мишо се обажда – вашият куриер. Имате пратка… А, във Виена ли сте? Моля, кажете как да процедираме… Не, за съжаление Киро го няма… Окей, ще отложим разноса за утре… Приятен престой във Виена!“
Отношението на Мишо към работата ме изненадва. Когато аз самият работех като куриер в Еконт преди доста години, не обръщах чак толкова голямо внимание на клиентите – признавам си го най-чистосърдечно. Ако някой от получателите го няма или ако изпращачът не си е направил труда да предостави точен адрес или телефон, толкова по-зле за него. Тогава пратката просто се връщаше в склада без много-много обяснения с идеята доставката да се извърши в някой от следващите дни.
Явно обаче времената са се променили. Днешните куриери са претърпели значително професионално развитие, подтиквани както от финансови стимули, така и от чисто човешко разбиране на евентуалните проблеми на клиентите. А когато един куриер се е специализирал в работата си от над десет години, последните седем от които в един и същ район (какъвто е случаят с Мишо), тогава отношенията куриер-клиент стават доста свойски, почти приятелски.
Тук – няколко електроуреда за гаранционен ремонт, там – обувки, поръчани по интернет, на трето място – нови зимни гуми… Така протича нашият работен ден до обяд. Връщаме се в базата в Горубляне към 14:30 за обичайния междинен отчет, при което установявам, че досега сме изминали 37 км при средна скорост 21,5 км/ч. Бордовият компютър е изчислил, че оставащия ни пробег е 52 км. С други думи, „източили“ сме заряда в акумулаторите по-бързо от очакваното. Прогнозните 105 км вече са се стопили до 89 км…
Мишо не е особено притеснен от опасността работният му ден да приключи преждевременно поради недостиг на заряд в акумулаторите: „Обикновено следобяд навъртам по-малко километри, но за всеки случай съм инструктиран да тръгна направо към базата, ако оставащия пробег падне до 15 км“. Явно ръководството на Спиди е предвидило и този риск.
Спецификата на куриерската дейност е вече добре позната – следобяд в багажника на нашето Kangoo Z.E. се озовават точно 153 пратки със средно тегло около 2÷2,5 кг. Декларираната от Renault товароносимост от 650 кг е уплътнена наполовина и очевидно електрическият ван може да поеме още доста товар, ако се наложи.
Работният ден приключва в 19:10. Изминали сме общо 73 км, като оставащият пробег е 15 км. Kangoo Z.E. си е свършило работата перфектно и спокойно може да се отдаде на „презареждаща” почивка. След включването към зарядната станция бордовият компютър информира, че зареждането ще приключи точно след 6:10 ч.
За мен остава да направя няколко извода и сметки. Изчисляването на разхода на електроенергия е трудоемко занимание, имайки предвид сложното ценообразуване на монополисти като ЧЕЗ – пренос, разпределение, достъп до мрежата… Съвсем ориентировъчно едно зареждане на акумулаторите, достатъчно за изминаването на около 100 км, струва по-малко от 3 лв. според действащите нощни тарифи за „небитови” клиенти.
При 6-дневна работна седмица, каквато практикува Спиди, Kangoo Z.E. работи средно по 26 дни в месеца. На тази база месечните разходи за електроенергия не надхвърлят 80 лв., към които следва да се добави и месечният наем (лизинг) на акумулаторите, възлизащ на около 150 лв. Накратко, общите месечни разходи за гориво (акумулатори) се равняват на 230 лв. – доста по-малко от аналогичните разходи при стандартното дизелово Kangoo, което изразходва средно по 8 л/100 км и съответно зареждането му струва около 540 лв. на месец.
Отделно от това разходите за поддръжка на Kangoo Z.E. би трябвало да са по-малки заради отпадането на смяната на масла, ремъци и филтри, както и на поддръжката на изпускателна система. Електромоторът обещава да е значително по-опростен и надежден в сравнение със сложната конструкция на съвременните дизели. Спирачките пък са подложени на много по-бавно износване вследствие от отличните спирачни качества на самия електромотор, позволяващ бързо спиране само чрез отнемане на газ (при това в акумулаторите се връща енергия).
Цената на Kangoo Z.E. е приблизително 40 000 лв., т.е. с около 10 000 лв. повече от дизеловата версия – сума, която се изплаща за 3 години при натоварване като това на Спиди. Въпреки че управниците на България предпочитат да узаконят отново пушенето на обществени места вместо да подкрепят опазването на чистотата на въздуха (както например прави Франция, дотирайки със 7000 евро покупката на всеки електромобил), икономическа логика в покупката на Kangoo Z.E. все пак има.
Неочаквана подкрепа оказва Столична община, която е дала съгласието си за освобождаване на всички електромобили от заплащане на такса за синя и зелена зона – немалко предимство в някои от най-натоварените зони в идеалния център на София. Жестът е съвсем логичен на фона на приноса на автомобили като Kangoo Z.E. към повишаването на качеството на живот в големите градове. Те не отделят абсолютно никакви вредни емисии на пътя, а също така не генерират и почти никакъв шум.
Kangoo Z.E. с лекота спечели симпатиите на всички, разсъждаващи над този странен феномен – пълноценен лекотоварен автомобил, който не бръмчи и не бълва отровни кълба дим… Ето че сега към субективните симпатии следва да се добави и обективното доказателство за практическата му приложимост, придобито в рамките на настоящия тест.

 

Красимир Кирилов

<< Обратно към новините

Галерия