Транспортната политика на ЕС твърдо върви в зелена посока

Законодателният пакет вече е във финалната си фаза, като между Европейския парламент и Европейския Съвет са постигнати временни споразумения относно всички транспортни досиета. Но преди европейските избори, насрочени за юни 2024 г., остават нерешени няколко ключови въпроса в транспортната политика на ЕС.

Битката за Евро 7

Съгласно законодателството, договорено досега през тази година, новите автомобили и ванове, които ще се продават след 2035 г., трябва да бъдат без въглеродни емисии. Това на практика слага края на бензиновите и дизеловите пътнически превозни средства.

Преди да настъпи тази дата, Еврокомисията иска да затегне още повече досега заложените нива на замърсяване на новите автомобили, продавани от 2025 г. нататък, и на тежкотоварните превозни средства, пуснати на пазара от 2027 г. нататък.

За разлика от законодателството, касаещо емисиите на CO2, Евро 7 се фокусира върху замърсители, които директно вредят на здравето, като прахови частици, азотен оксид и въглероден окис. Това законодателство се оказа противоречиво като бе наречено „твърде меко“ от „зелените“ активисти и „твърде скъпо струващо и внезапно въведено“ от автомобилната индустрия.

В Съвета на ЕС коалиция от държави се обедини, за да се опита да смекчи или направо да отмени новите правила, с тезата, че те ще поставят неприемлив финансов натиск върху индустрията с минимален резултат като ползи.

При този сценарии пътят напред към Евро 7 изглежда твърде неясен. Испанското председателство на ЕС трябва да покаже солидни дипломатически умения, за да намери позиция, с която повечето държави ще се съгласят.

Коалицията от осем държави, водена от Чехия, остро разкритикува предложените стандарти за емисии от автомобили със стандарт Евро 7. В европарламента Александър Вондра, главният преговарящ по въпросното досие и член на националистическата група ECR, се изказа срещу приемането на проектозакона.

„Предложеният стандарт Евро 7 ще навреди на потребителите и на производителите. Въздействието му е непропорционално на положителните ефекти върху околната среда“, каза той. Неговата критична позиция е подкрепена и от Йенс Гизеке, десноцентристки депутат от групата на ЕНП.

Други законодатели обаче се борят за по-солидни ограничения за Евро 7. Кристел Шалдемозе от лявоцентристката група S&D и Бас Айкхоут от Зелените призоваха за по-амбициозен план, критикувайки депутатите, противопоставящи се на законодателството, което според тях е жизненоважно за подобряване на качеството на въздуха в градовете.

В резултат на разделението центристката група Renew се озовава в ключова позиция – от това дали тя ще се присъедини към дясното или към лявото, до голяма степен зависи съдбата на досието.

Стандартите за CO2 на тежкотоварни превозни средства

Друго законодателно досие, което все още е на дневен ред, е това за стандартите за CO2 за тежкотоварни превозни средства - камиони и автобуси, „братското“ законодателство на противоречивите стандарти за CO2 на автомобилите.

Много от производителите въздъхнаха с облекчение, когато беше обявено, че предложението на Еврокомисията за стандарти за CO2 на тежкотоварните автомобили няма да включва изискване за 100% намаляване на въглеродните емисии, какъвто е случаят с леките автомобили и ванове.

Предложената цел от 90% намаление до 2040 г. реално означава, че индустрията може да продължи да произвежда стандартни камиони и автобуси с двигатели с вътрешно горене, макар и в намален обем.
С предложението си изпълнителната власт на ЕС иска да стимулира навлизането на превозни средства, задвижвани с батерии и с водород. Регламентът също включва и по-строги стандарти за градските автобуси, задължени да преминат към технология с нулеви емисии до 2030 г.

Фактът, че Еврокомисията не е призовала да бъде спрян двигателят с вътрешно горене, беше приветстван от германския евродепутат Йенс Гизеке. Той посочи, че това е доказателство, че ЕК „най-накрая се е отказала от своята идеология на забраните“.

Въпреки това, докладчикът по досието, Яник Джадот от Зелените, иска да въведе ограничение от 100% редуциране на емисиите от 2040 г., твърдейки, че това е важно не само за околната среда, но и е необходимо за индустрията на ЕС, за да остане тя конкурентоспособна.

В Съвета се откриха познатите противоречия между държавите, настояващи за по-строги ограничения, и тези, които искат предложението да бъде „по-реалистично“. Страни като Дания и Нидерландия искат да бъде заложена цел от 100% за не по-късно от 2040 г. Но други държави, включително Чехия, Полша и Италия, твърдят, че стандартите вече са отишли твърде далеч за твърде кратко време.

Повече по темата четете в следващия брой на сп. Камиони.